Le Figaro: Направихме ли достатъчно за Украйна? Брюно Льо Мер: Да, изпълнихме

Le Figaro: Направихме ли задоволително за Украйна?

Брюно Льо Мер: Да, изпълнихме дълга си към украинския народ. Финансово и военно застанахме на страната на свободата. Нека се гордеем с това! И дано покажем същата увереност по всички въпроси.

Le Figaro: Трябва ли Украйна да се причисли към Европейския съюз?

Брюно Льо Мер: Не незабавно. Абсолютният приоритет пред лицето на възраждането на империите е по-силната интеграция на европейския континент, а не неговото разширение. Трябва да можем да вземаме решения по-бързо и по-решително. В противоположен случай, след по-малко от пет години, ще се превърнем във васали на Китай и Съединените щати, които източват финансовите запаси на света, преобладават новите технологии и автоматизират всичко с все по-бързи темпове.

Le Figaro: Какво би трябвало да се направи, с цел да стане Европейският съюз по-ефективен?

Брюно Льо Мер: Първо: да се обединим. Второ: да вземаме решения в по-малък формат. Трето: да използваме личните си принадлежности за въздействие. Защото и ние разполагаме със средства, с които да защитим ползите си: пазар от 450 милиона консуматори, към който всички се стремят, валута, която би могла да се конкурира с $ на следващия ден, авангардни технологии и високотехнологични промишлености като ASML. Но ние не използваме тези свои козове. Време е да ги използваме! И дано останем постоянна мощ, която притегля гении и капитал.

Le Figaro: Да, само че с цел да защитим правата си на интернационалната сцена, ни е нужна военна мощ...

Брюно Льо Мер: Разбира се! Европейското превъоръжаване към този момент стартира. Това е добра вест. Но методът би трябвало да бъде преосмислен: Франция и Германия би трябвало да продължат напред дружно, в противоположен случай Франция ще изостане. Мащабните взаимни индустриални стратегии би трябвало да заобикалят разхищението на финансови запаси. А правилото на европейското преимущество би трябвало да се трансформира в предписание, което не предстои на договаряния. Каква би трябвало да бъде нашата последна цел? Европейска войска с интегрирани командни структури. Единственото изключение би трябвало да бъде нуклеарното въздържане, което би трябвало да остане извънреден прерогатив на френския президент.

Но дано спрем да се преструваме: не можем да влагаме повече в главните функционалности на страната, без да преосмислим ролята и задачите на обществената страна. Не можем по едно и също време да индексираме всички пенсии, да раздаваме помощи безсистемно, да се стремим към свободен достъп до всичко за всички и в същото време да запазим военната си позиция в Европа. Време е за избор: сред мощна суверенна страна и неограничена обществена страна.

Le Figaro: Как би трябвало да се отнасяме към Китай?

Брюно Льо Мер: Като към равносилен сътрудник. Това значи да се постави завършек на двустранните визити, при които всяка страна отива да договаря със Си Дзинпин своята квота за експорт на свинско месо или първокласни коли, вместо Европа да води общи договаряния с Китай.

В подмяна на достъпа на Китай до европейския пазар, би трябвало да реализираме три съществени цели: прекачване в Европа на китайски високотехнологични разработки, дълготрайни индустриални съглашения и преоценка на курса на юана. Реципрочността не може да бъде регламентирана със закон. Тя се реализира посредством потребление на преговорния лост. Като министър на стопанската система съумях да наложа мита от над 35% върху субсидираните китайски електрически коли. Това беше първата стъпка към възобновяване на салдото.

Le Figaro: Ако " Алтернатива за Германия " (AfD) пристигна на власт в Германия, Меланшон или Бардела във Франция, или Найджъл Фараж във Англия, ще бъде ли допустимо европейското единение?

Брюно Льо Мер: Най-лошото в никакъв случай не е предопределено! Но с цел да предотвратим възхода на екстремизма, би трябвало да пазиме икономическите си ползи с всички сили и да демонстрираме неотстъпчивост. Никога повече Търнбъри! Никога повече не позволявайте да бъдем унижавани от Доналд Тръмп, който с усмивка ни постанова 15% мита, до момента в който американските софтуерни колоси печелят големи суми от европейските консуматори.

Европа би трябвало да се научи да бъде непреклонна. Тя би трябвало да възвърне самочувствието си. Трябва също по този начин да преодолее вродения си скептицизъм. През 1989 година, с рухването на Берлинската стена, си мислехме, че бъдещето е пристигнало. През 2026 година си мислим, че бъдещето е завършило. Това е трагична неточност.

За да повлияем на хода на международните събития, би трябвало да предложим нова Европа от шест страни: Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Нидерландия. Тези страни ще останат членове на Европейския съюз, само че в това време те ще образуват федерация от национални страни. В конституция, утвърдена от народите им, те ще дефинират процедурите, по които ще вземат решения. Те ще изберат няколко основни области, по които ще си дадат пет години, с цел да реализиран съответни резултати: основаване на европейски софтуерен колос, кадърен да се конкурира с Гугъл, цех за произвеждане на полупроводници с сериозен размер, общи академични дипломи, хармонизиране на данъчната политика.

В дълготраен проект те ще изберат и своя столица.

Le Figaro: Коя?

Брюно Льо Мер: Нека народите решат! В рамките на Европейския съюз тази федерация ще бъде решаващата мощ, тъй като систематично ще държи квалифицирано болшинство. Тя ще работи като единна страна. Тя ще ни разреши да преодолеем непоносимите технократски забавяния на Брюксел. Федерацията на шестте ще съживи европейската политика, тъкмо както еврозоната даде нов живот на нашата икономическа интеграция.

Le Figaro: Ще се кандидатирате ли през 2027 година?

Брюно Льо Мер: Аз повеждам борбата на концепциите.

Le Figaro: Тоест отговорът е: нито да, нито не?

Брюно Льо Мер: Отговорът ми е явен: в случай че през 2027 година рециклираме същите хрумвания, ще загубим. Идеологическата храброст ще ни донесе успеха. Бог отхвърля нерешителните, гласоподавателите също.

Le Figaro: Кого бихте подкрепили вдясно?

Брюно Льо Мер: С риск да се повторя: най-смелия план. Във време на огромни разтърсвания ние се нуждаем от радикални скъсвания с предишното. Победата зависи от това.